“Weekend getaway” е рубрика, в която ви споделям идеи за разходка около София, за които не ви е необходима нощувка. Екопътека Бели Искър, Екопътека и Овчарченски водопад Горица, Водопадите в с. Локорксо и скално образувание „Момина скала“ са малка част от местата, до които вече ви заведох, а сега е ред за новото ми предложение – “Пътеката на здравето” между с. Кладница и хижа Селимица.
Pro tip: Екопътека с името “Пътеката на здравето” има в Банкя, но са различни неща.
По “Пътеката на здравето” от с. Кладница до хижа Селимица
Как да стигнете дотук?
“Пътеката на здравето” е доста позната екопътека на северния склон на Витоша, началото на която е село Кладница. Селото се намира в община Перник, на около 20 км южно от София и на 10 км от град Перник, като е едно от високопланинските села в района.
Началото на пътеката е ясно отбелязано в Google (локация тук), така че няма как да сбъркате. В началото има малко уширение на пътя, където може да оставите колата. Ако там няма място, трябва да търсите такова наоколо около пътя, затова препоръчвам да дойдете по-навреме.
Колко време ще ви отнеме цялата разходка?
Отиване до хижа Селимица и връщане обратно ще ви отне около час и половина. В това време съм сложила и 1-2 кратки почивки, но не и време за обяд. Ако решите да хапнете някъде там, то може да си сложите още 30-60 минути.
Разходката в подробности
Стартът на пътеката няма как да объркате. В началото има дървено мостче, след което има 2-3 места за почивка и барбекю. След мостчето завивате наляво (може и да пропуснете мостчето, а да тръгнете директно по пътеката вляво преди него – двете се съединяват) и оттам сте само направо почти през цялото време.
Pri tip: Малко по-нагоре от началото на пътеката по асфалтовия път се намира Кладнишкият манастир, до който може да се разходите на връщане. Аз два пъти съм минавала по пътеката и никога не съм посещавала манастира, защото гледан отвън не ми изглежда нищо особено.
До крайната точка – хижа Селимица – има само и единствено стръмно изкачване. Хубавото е, че е само 40 минути. Лошото е, че пътят нагоре е в повечето време тесен и изключително каменист. На места ще преминете по няколко дървени мостчета – в началото нови и здрави, но колкото по-нагоре към хижата отивате, толкова по-счупени и изгнили стават те, така че задължително си гледайте в краката и бъдете с удобно обувки.
Пътеката е изцяло на сянка в гората, така че е перфектна за топлите дни, но не и за зимата.
През цялото време следвате червената маркировка, като може да объркате само на две места
- на първия кръстопът, който ще видите – там сте направо. Наляво има място за барбекю с пейки и маси, а надясно е пътеката за Черни връх (има табела);
- малко преди хижата ще излезете на асфалтов път, а пред вас има стълби. Вие сте по стълбите. Ако тръгнете по пътя надясно, ще излезете при каменната река (за нея след малко), а малко по-нагоре от нея е хижата.
Малко преди да стигнете хижа Селимица пътеката излиза на асфалтов път. Пресичате пътя, тръгвате нагоре по стълбите и след няма и минута сте при хижата.
Хижата е разположена на около 1 300 м надморска височина, като в момента на нашето посещение (август 2025) не работеше и беше изключително запустяла – както тя, така и всичко около нея. Тук има няколко местенца, където може да седнете и да си починете, но честно казано пейките в началото на пътеката бяха доста по-приятни.
Малко под хижата може да седнете около “каменната река” (морените), за да си починете и да си направите някоя и друга снимка.
Оттук може или да се върнете обратно (по асфалтовия път или по горската пътека), или да продължите по пътеките за Черни връх и Златните мостове, които минават покрай хижата.
—––
Със сигурност тази пътека не ми е от любимите, но е супер идея, ако искате да разнообразите или ако си търсите ново място за пикник сред природата.
Не пропускайте да разгледате и останалите предложения от рубриката Weekend getaway за още интересни идеи.