Днес излизаме съвсем за кратко извън пределите на София, като ще ви отведа дo малко село, в което може да видите едно скално образувание и 6 водопада.
Отправяме се към с. Локорско, което е само на 20 км извън София, на не повече от 30 минути път с кола. Разходката е кратка, гледката и природата са уникални, а до двете забележителности може да се стигне с кола.
Идеята за днешната разходка си „откраднах“ от блога на Рали, като препоръчвам да ги посетите пролетта или есента, когато със сигурност ще е още по-красиво. Ако все пак си търсите идея за кратко бягство извън града, то определено ги имайте предвид.
Скално образувание „Момина скала“
Решихме първо да се отбием до скалното образувание, защото е в края на селото, а след това да се върнем и към водопадите. До самата скала може да се стигне с кола. Пътят е асфалтов, но доста тесен и разминаването на две коли е малко сложно.
Ако решите, че искате да удължите малко разходката, то може да оставите колата при последната къща в селото (изключително красива каменна къща, с много голям двор и страхотни френски прозорци, която няма как да не забележите) и да се разходите нагоре по пътя. От последната къща до скалата са около 2 километра, като имайте предвид, че през цялото време се върви по стръъъъмен баир без грам сянка. Пътят минават през малка борова гора за няколко минутки и малко след това в дясно ще видите скалата.
Има легенда, според която две български девойки, в опита си да избягат от гонещите ги турци, дотичали до скалата. Тя се отворила, девойките влезли в нея и така се спасили от турски плен. Ако имате развито въображение и се вгледате хубаво, може да видите, че скалата наистина изглежда като двама души, които са се прегърнали.
По пътя към нея има доста места, където може дори да си направите пикник. Съветвам ви да се разходите до скалата и да ѝ отделите поне 5 минутки, дори и само заради гледката, която се разкрива оттам.
Водопадите в с. Локорско
След скалата се върнахме обратно в селото, като оставихме колата в началото на пешеходната зона (навигацията ще ви отведе точно там). Има доста широк “паркинг”, където може да оставите колата и да се отправите към водопадите.
Общо са 6 на брой, като по-голямата част от тях са изкуствено създадени, но има и няколко естествени. Когато казвам водопади не си мислете за нещо грандиозно. Най-високият е около 6-7 метра, но макар и малки, са доста приятна гледка. Отиване и връщане, заедно със снимките, ще ви отнеме не повече от 30-40 минути.
Първият водопад е в самото начало на пътеката, като “водопад” със сигурност не е най-точното определени. Няколко минутки след него ще стигнете до втория и третия, които са един до друг. Между тях има малко каменно мостче и барбекю, като тук е най-подходящото място в случай, че сте решили да опънете някоя софра.
Нататък ви очакват още 3 водопада, последният от които е най-високият. След него има широка поляна, която може да ползвате като ориентир, че сте видели всички. Какво се случва след поляната не мога да ви кажа, защото ние не продължихме нататък.
—
Та, това беше. Нещо доста кратко, доста близо, но и доста приятно. Имайте предвид, че в селото няма място, където може да хапнете и ако сте от хората, които след разходка жадуват за топла супа и чеснова пърленка (като мен), то няма ви се получи. Ще трябва да отидете до някое от съседните села или да се върнете обратно в София.
Останалите предложения от рубриката Weekend getaway ще откриете тук.