Днес се отправяме на юг, във величествената Рила планина, като ще ви заведа до един великолепен водопад, намиращ се само на 70 км от София. Запътваме се към с. Овчарци, разположено между Дупница и Сапарева баня, а пътят до там ще ви отнеме не повече от час.
Екопътека Горица
Екопътеката започва от горния край на селото, където се намират и двете тепавици на река Горица, и върви по поречието на самата река. Навигацията ще ви доведе безпроблемно дотук. Тук е и мястото, където може да оставите колата. Не бих казала, че това е точно паркинг, но мястото е мааалко по-широко и, стига да няма много коли, може да паркирате.
В началото на екопътеката има информационни табели, така че няма как да я подминете. Ще я видите в дясно на вас. Изкачвате няколко каменни стъпала, след тях завивате в дясно и продължавате разходката по гориста пътечка. Бъдете с удобно обувки, защото пътеката е пълна с неравности и камъни (все пак сте в гората). Няколко минутки след това ще стигнете до други каменни стълби, които пък ще ви отведат до малко дървено мостче. Преминавате мостчето и та-дааа – пред вас се открива спиращата дъха панорамна гледка към водопад Горица.
Овчарченски водопад Горица
Водопад Горица е най-ниско разположеният водопад в Рила – само на 900 метра надморска височина. Висок е 39 метра, като е пълноводен през цялата година, а в долната си част образува тераса. Водопадът е обявен за природна забележителност през 1965 година, а територията около него – за защитена.
До самия водопад не може да се стигне, защото това е вододайната зона на района, която, съвсем разбираемо, е с ограничен достъп. Единственият вариант да се полюбувате на тази красота е от панорамната площадка, до която ще стигнете, след като преминете мостчето. Тук има и една малка пейка, където може да поседнете и просто да погледате малко. Имайте предвид, че площадката е доста малка и не е подходяща за струпване на много хора (просто няма къде и как да се съберете всички).
Има легенда, която е свързана с името на реката и водопада.
Както във всяка българска приказка си имаме красива девойка – Горица, която живее щастливо с избраника на сърцето си – овчаря Йовица. Тя, Горица, била много красива. Толкова красива, че слуховете за нейната красота достигнали до местния турски бей. Продължението на легендата няма да ви изненада – турският бей веднага я поискал за своя жена и изпратил хората си да я отвлекат и да му я доведат. Горица, разбира се, не била съгласна и избягала в планината, за да се скрие. И съвсем логичният трагичен финал – тя разбрала, че няма да може да им се измъкне и предпочела да се хвърли в реката от високата скалата, отколкото да стане жена на друг. Ето откъде идва името на реката – Горица.
View this post on Instagram
Колко време ще ви отнеме изкачването до водопада
Предполагам че и вие (като мен) преди да посетите дадено място търсите информация за него в интернет. Е, и ние направихме така, НО. В интернет има доста места, на които пише, че дължината на екопътеката е 2 км. Ето тук идва нашето първо НО. От началото на екопътеката до водопада няма да ви отнеме повече от 10 минути (и 10 дори са много). А защо на повечето места пише, че е 2 км? Защото “уж” началото на екопътеката било от центъра на селото. Ние, съответно, не знаехме това и спряхме на импровизирания паркинг, до който ни докара навигацията.
Четох, че маршрутът на пътеката минава покрай седемте водопада над селото и стига до местност Соколов изглед. Тук идва време за второто ни НО. Продължение на пътеката не открихме, камо ли още 6 водопада. Защо? Защото към момента е изградена единствено отсечката до първия водопад – Горица. Ако намерите някой местен, най-вероятно би ви насочил накъде да тръгнете, за да преминете по цялата пътека, но често да ви кажа май не го препоръчвам като опция, за да не се изгубите сами.
Преходът е много лесен, кратък (както разбрахте), сенчест и много приятен. Ако искате да си направите хубави снимки, препоръчвам да изберете време от деня, в което слънцето не е започнало да пада. Ние стигнахме до водопад малко след обяд и слънцето буквално грееше точно срещу нас. Освен че това ни попречи на гледката, ни попречи и да си направим хубави снимки. И не, слънчеви очила не помагат. Ако наистина искате да попиете от цялата му магия и да си направите някоя и друга яка снимка, то препоръчвам посещението ви да бъде сутрин или привечер.
Предвид краткостта на маршрута не препоръчвам да планирате ходене до там само заради екопътеката. Задължително я комбинирайте с нещо друго, за да си запълните времето. Ние посетихме и Дупница и се разходихме из парка, а какво може още да видите още в района може да прочетете тук. Останалите предложения от рубриката Weekend getaway пък ще откриете тук.
Време за реклама.
Тази статия достига до вас благодарение на верния ми шофьор – Теди, която само с малко викове изтърпява (почти винаги) грешното ми навигиране и ме размята като чувал с картофи из цяла България (и която винаги ми се кара, че никога не я споменавам). Шегувам се. Благодарение на нея и на великолепните ѝ шофьорски умения събирам бая материал, които в последствие четете вие тук. Лов ю, Теди. <3