Лятото е към края си и съвсем скоро ще започнем да мечтаем за дълги разходки в планината, а не уикенд пътешествия до морето. Е, днешното предложение за кратко бягство от столицата е точно такова. Отправяме се на юг, в покрайнините на Национален парк Рила, и по-точно – към екопътека Бели Искър.
Пътят дотук
Екопътека Бели Искър се намира на около 70 километра от София (на 9 от Самоков) или около час и половина път от столицата. Навигацията ще ви докара до място, където е обособен малък паркинг и има няколко информационни табели, отбелязващи стартовата ѝ точка.
За да стигнете дотук, ще минете през Самоков и село Бели Искър, като имайте предвид, че след селото пътят става доста тесен и осеян с дупки, което прави разминаването на две коли малко сложно и трудно. Ако сте с по-ниска кола, препоръчвам директно да я оставите на изхода на селото и да удължите малко разходката. В случай че решите да посетите мястото в по-късните часове, е възможно да не намерите място на паркинга и да се наложи да спрете около пътя – ще се ориентирате по вече паркираните коли.
Екопътека Бели Искър
Това е една от най-леките и лесни екопътеки, които съм посещавала. Дължината ѝ е около 7 километра, а денивелацията – малка, между 200 и 300 метра. Името на пътеката идва от реката, около дефилето на която криволичи през цялото време – р. Бели Искър.
Пътеката се състои от 8 мостчета (всеки от които си има име – Синия вир, Изгрев, Двата камъка, Тис, Дългия, Бор, Арамлия и Суларо) и е кръгова – движите се ту по единия бряг на реката, ту по другия, като има моменти, в които излизате от гората и продължавате за кратко по асфалтов път. През почти цялото време сте сред дърветата, което прави екопътеката изключително подходяща и за летните месеци. Наличието на преминаваща река около нея също спомага за маааалко по-ниските температури и прохладния ветрец.
Първоначално мостчетата са разположени доста близо едно до друго, като колкото повече се отдалечавате от началната точка и навлизате навътре в гората, толкова повече се увеличава и разстоянието между тях. В началото на пътеката (някъде до около 3-4 мост) има доста обособени места за барбекю и пикник (дори и едно малко езерце), което прави тази ѝ част по-пренаселена от останалата.
Има един единствен участък – между 7 и 8 мост, който е по-стръмен, но в никакъв случай не бих казала труден. Това е и най-дългият участък между два моста. Малко преди последния, осми мост, ще забележите приказна къщурка в гората, която ви кара да се пренесете в някой от разказите, които родителите ни ни четяха като деца – Заслона. Той е вашата подсказка, че сте стигнали края на пътеката. За да стигнете до осмия мост и да започнете спускането надолу, трябва да завиете вдясно и ще излезете на същия асфалтов път, на който вече няколко пъти се оказвахте. Оттук имате две опции – да вървите по пътя или да се мушнете обратно в гората.
Панорамна площадка
В случай че искате да се разходите още малко, може да се качите до панорамната площадка, която се намира над екопътеката. Как да стигнете до нея? Минете последния мост, вървете по асфалтовия път и се оглеждайте за отбивка вляво от шосето. Има две такива, така че не се притеснявайте, ако изпуснете първата. Отбивката ще ви изведе до площадката, откъдето се открива гледка към реката и отсрещните хълмове. За съжаление ние не успяхме да се качим, защото бяхме с малко дете, което доста отдавна се беше отказало от разходката, но пък това си е причина да се върна отново тук. Гледката, поне по снимките, които разглеждах, определено си заслужава.
Какво още трябва да знаете?
- Колко време би ви отнело? На нас ни отне 4 часа, но както казах – бяхме с малко дете и бяхме бавни. С отклонението до панорамната площадка не би трябвало да ви отнеме повече от 3 часа.
- Бъдете с удобни обувки, за предпочитане планинарски. Все пак сте в гора и се движите по пясък и камъни. Със сигурност не искате да си тръгнете с някой счупен глезен, нали?
- Никъде наоколо няма място, откъдето можете да си вземете храна или вода, а пътеката не е кратка, затова си носете.
- Слънцезащита. Колкото и да си мислите, че е излишно, не е.
—
Ако си търсите идея за лека и в същото време много приятна разходка в гората, то определено екопътека Бели Искър отговаря и на двете условия. Подходяща за малки и големи, живописна и зареждаща. Напълно подходяща, за да си постигнете дневната цел крачки, без в същото време да се чувствате изморени и изтощени. А ако вече сте я посещавали, то може да разгледате останалите предложения от рубриката Weekend getaway тук.