Флоренция – столицата на Тоскана и родината на Ренесанса, е град, за който не ден, а седмица е малко. Само посещението на галерия Уфици ще ви отнеме цял дни, но в случай, че се окажете тук за малко (в моя случай около 12 часа) и искате да попиете колкото се може повече от нейната красота (безплатно), то продължавайте да четете, защото сте попаднали на правилното място.
Макар и само за няколко часа, Флоренция ме накара да се влюбя в нея. Тук всеки ъгъл е изкуство и история. Има хиляди неща, които може да правите и не една и две забележителности, които да посетите. Но нека приемем, че сте тук за малко и за кратко, затова ще се придържаме към максимата – пълним очите без да празним джобовете. Еврата за входове и такси ще използваме за паста, просеко и джелато, а целта ни ще бъде да видим колкото се може повече от тази прекрасна тосканска перла.
Началната точка на нашето приключение е ЖП гара Santa Maria Novella, като забележителностите по-долу са подредени в последователен ред. Придвижването между тях става пеша (aka ходи пеш, бе), затова обувайте най-удобните си обувки и да започваме.
Базилика Санта Мария Новела (Basilica di Santa Maria Novella)
Италия е известна със своите църкви, базилики и катедрали, затова няма как да не включим поне една-две. Първата ни спирка, само на няколко метра от ЖП гарата, е базиликата Санта Мария Новела. Тя е първата голяма базилика във Флоренция и е един от еталоните за ренесансовата архитектура. Комплексът се състои от храм и прилежащ към него манастир, където посетителите могат да се полюбуват на шедьоври на Мазачо, Джото, Брунелески и други небезизвестни творци. Заслужава си да се разходите до тук, дори и само за да я зърнете отвън.
Пиаца дел Дуомо (Piazza del Duomo)
Втората ни спирка е може би едно от най-разпознаваемите и посещавани места във Флоренция – Пиаца дел Дуомо. На 100% съм сигурна, че, ако сте разглеждали снимки от Флоренция, то няма как да не сте видели поне една от тук. Инкрустираният цветен мрамор придава сюрреалистичен вид на комплекса от сгради, намиращ се тук (известен под името Санта Мария дел Фиоре), и ви кара да се пренесете в друго измерение (или поне при мен беше така). Само стоите и гледате с отворена уста.
Комплексът е определян като един от най-добрите строителни ансамбли в Европа и е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Сградите, които са част от него и ви спират дъха, са:
- Катедралата Санта Мария дел Фиоре или Дуомото на Флоренция – третата по големина катедрала в света и най-голямата във Флоренция. Отличителна и (определено) забележителна част от катедралата е нейният купол, който е дело на архитекта Брунелески. Със своята височина от 106 метра е определян като символ на Флоренция и е бил доста внушителен за времето си, а и днес.
- Камбанарията на Санта Мария дел Кроче или известна още като Кулата на Джото – функцията на кулата е била по-скоро декоративна, но интересното тук е, че Джото решава да я построи според своите собствени виждания и не се придържа толкова към съществуващия вече проект.
- Баптистерий Сан Джовани Батиста – сградата е от особено значение не само за жителите на Флоренция, но и за света. Отличава се с трите си двойки бронзови врати (порти), обсипани с произведения на изкуството. Най-известна от тях е източната порта или Вратите на Рая (Porta del Paradiso). Те са изработени от позлатен бронз и представят библейски сюжети, почерпени от „Стария завет“.
Това според мен е и мястото, на което ще отделите най-много време, защото всяка крачка тук е снимка, а тези невероятни творения на изкуството и архитектурата ви въвличат в една въртележка, от която трудно може да излезете. Ако искате да си починете малко и да се подсилите с вкусно италианско кафе и нещо сладичко (джелато, каноли или каквото друго ви дойде на ум), като в същото време избягате от лудницата на площада, то ви препоръчвам да се отбиете до Gelatarium. Супер кокетна джелатерия на два етажа, която освен с вкусотиите, които предлага, ще ви впечатли и с интериора си (жените със сигурност, за мъжете може би няма да е толкова впечатляващо).
Площад Синьория (Piazza della Signoria) и Палацо Векио
Следващата ни спирка отново е място, където са струпани не една и две от забележителностите на Флоренция – Пиаца дела Синьория. Площадът е определян като центъра на Флоренция и най-важния ѝ площад. Усещането, което разходката тук оставя, е все едно сте в музей на открито, а очите ви не спират да шават и да изучават заобикалящите ви скулптури.
Най-вероятно първо ще забележите над 4-метровия фонтан на Нептун – първия обществен фонтан във Флоренция, в изграждането на който са участвали най-добрите флорентински скулптори по онова време. Главата на Нептун всъщност е лицето на Козимо I Медичи, което е трябвало да покаже морското надмощие на Флоренция над останалите градове.
Точно до фонтана е Палацо Векио, известен още като Стария дворец. Той е сред най-значимите забележителности на Флоренция, като в момента тук се помещава кметството на града, а също така има и музей. Вътрешният му двор е отворен за свободно посещение, като може да влезете и да разгледате стенописите и произведенията на изкуството, скрити тук.
Пред входа на вътрешния двор ще ви посрещне репликата на една от най-известните скулптури на Микеланджело – Давид. Оригиналното ѝ място наистина е било тук, преди да бъде преместена в Галерията на Академията (Galleria dell’Accademia). От другата й страна пък е една от най-емблематичните скулптури на Бачио Бандинели – Херкулес и Какус (която лично мен ме впечатли мнооооооооого повече).
Докато се наслаждавате на Давид или Херкулес, може да погледнете леееко надясно, където ще видите Лоджия Ланзи (Loggia dei Lanzi) – своеобразна галерия на открито, в която се съхраняват скулптури от колекцията на галерия Уфици. Тук има доооста известни скулптури, но няма да ви разказвам за всяка от тях (защото нищо не разбирам от изкуство). Ако ви е интересно, може да прочетете повече тук. Въпреки че не съм човек на изкуството, останах доста впечатлена, така че не я подминавайте и отделете няколко минути, за да се вгледате в изумителните детайли на всяка една от скулптурите.
Ако тръгнете по-уличката към река Арно, ще стигнете и до галерия Уфици – най-известния и важен музей във Флоренция, като пътят ви отново ще бъде съпроводен с много изкуство. Много исках да посетя галерията, но тъй като в нея има хиляди произведения на изкуството, което ще рече да не видя нищо друго във Флоренция, си я оставих като една от многото причини да се върна тук отново.
Късметлийският фонтан на Флоренция – Il Porcellino
Приключваме за малко с изкуството и се отправяме към една забележителност, която (няма да ви лъжа) открихме с голямо лутане – късметлийския фонтан Прасчо (Il Porcellino на италиански означава малко прасе). Всеки град си има по един емблематичен фонтан, а този на Флоренция е диво прасе, което така се е скрило в едно малко пазарче, пълно с всякакви циганийки (if you know what I mean), че дори и чакащите пред него хора не успяха да ни упътят къде е.
Бронзовото прасе се счита за едно от най-съвършените произведения, изляти от бронз. Съветвам ви освен в прасето, да се вгледате и в основата му, където с невероятни детайли са изобразени всякакви растения и животни. Вода, разбира се, вече не тече, но защо това място е толкова известно? Има легенда, според която всеки, който потърка зурлата на глигана, ще бъде обречен на вечен късмет и благополучие. Освен потъркването, обаче, трябва да направите и още нещо – поставяте монетка в устата, чак тогава потърквате, а след това пускате монетата. Ако тя падне и не излезе извън решетката, където пада водата, това означава, че късметът вече е с вас. Ако не падне, смятам, че е ясно (при мен се случи второто).
Покритият мост Понте Векио
Освен в Ловеч, във Флоренция също си имат покрит мост, а ние се насочваме именно към него. Построен на мястото на друг през 1333 г., Понте Векио е най-старият и единствен мост във Флоренция, спасен от нацистите. Тогавашният Херцог Фердинанд I го дарява на гилдията на златарите и това най-вероятно е причината по продължение на целия мост да има само и единствено бижутерски и златарски магазини. Той е може би и едно от най-романтичните места във Флоренция – горе-долу в средата му има бронзов бюст, дело на Бенвенуто Челини, където влюбените заключват с катинар любовта си и хвърлят ключа в реката, за да е вечна любовта им.
Площад Микеланджело (Piazzale Michelangelo)
Нали сме тук за ден, че и по-малко, та е съвсем логично денят да завърши вечерта (това все едно Божинката го е казал) и то с невероятна гледка и още по-невероятен залез. Тук мислех нищо да не пиша, защото гледката говори сама за себе си, но ще ви драсна 2-3 реда.
От Понте Векио се отправяме към Porta San Niccolò, откъдето започваме леко да се изкачваме нагоре, като преминаваме през зелените алеи на Розовата градина и след има-няма 5 минути вече сме на мястото, откъдето се открива невероятна панорамна гледка към Флоренция. Оттук нататък ви остава да се насладите на това, което виждат очите ви, като може и да приседнете на стълбите, където често има улични изпълнители, правещи атмосферата още по-приятна. Бъдете готови за мноооого хора, затова препоръчвам след снимките да седнете да пиете по един аперол във Vip’s Bar и да продължите да се наслаждавате на невероятната гледка.
– – – – –
Ами, май е това. Четейки всичко по-горе осъзнавам, че за краткото време, което прекарахме във Флоренция, видях много от нея, но също така и много не видях. Но пък това да някаква степен ме прави и много щастлива, защото имам причина да се върна отново тук.
Скоро ще ви разкажа и още интересни неща за Италия и Тоскана, така че очаквайте.