Златен парк, Луковит и каменните къщи в с. Карлуково са едни от най-приказните и магични места, които съм посещавала. Ако сте фенове на „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, със сигурност ще оцените редовете по-долу и ще се пренесете в света, който Дж. Р. Р. Толкин описва в книгите си.
Започвам тази статия с един цитат от книгата „Хобит“:
In a hole in the ground there lived a hobbit. Not a nasty, dirty, wet hole, filled with the ends of worms and an oozy smell, nor yet a dry, bare, sandy hole with nothing in it to sit down on or to eat: it was a hobbit-hold, and that means comfort.
В днешната статия ще се разходим от Луковит до Карлуково, като един ден е напълно достатъчен, за да посетите всички места, изброени по-долу. Ако сте готови, да започваме.
Златен парк, Луковит
Златен парк, Луковит е на около час и половина път от София (110 км). Ако имате Instargam, шансът да не сте виждали снимки от това място е минимален. Паркът е съвсем нов, все още незавършен и в строеж, но това не пречи да добиете представа за магията, която ще носи един ден.
Паркът е частен имот, но достъпът до него е напълно безплатен. Разположен е на брега на река Златна Панега (откъдето идва и името му), в местност „Синдиката“ в град Луковит. Предвид, че мястото е ново и все още незавършено, откриването му е малко трудно, защото никъде няма указателни табели. Намира се в началото на града, ако идвате от София. Малко преди навигацията да ви съобщи, че сте достигнали крайната си дестинация, ще минете покрай 2 автокъщи/морги, намиращи се от лявата ви страна, между които е и почти невидимият път към парка (снимката долу). Пред входа му има паркинг, но дори и да оставите колата около автокъщите, няма да се наложи да вървите повече от 2-3 минути.
За момента са построени 2 по-големи сгради. Едната – най-голямата, е на 4-и етажа, от камък и дърво, надвесена над язовир Луковит. Това, което представлява в момента, ме навежда на мисълта, че може би ще бъде тип хотелска част и ресторант с панорамна гледка към язовира. Втората е по-малка и наподобява къща на Хобит. Има и няколко по-малки къщички, тип каменни гъби – 2 в началото на парка (тоалетна и чешмичка) и една до язовира.
Едно от най-забележителните неща в парка е малка къщичка, която буквално е кацнала в язовир Луковит. Доста се чудихме как се стига до нея, докато не разбрахме, че има опция за разходка с лодка по реката. Нещо, което открих в последствие е, че към самата къщичка има прикачен мотор и тя буквално може да плава във водата и да се движи.
Обиколката на целия парк няма да ви отнеме повече от 10-15 минути, като поне 10 от тях оставям за снимки. Има доста пейки, където може да си починете (нищо, че сме в началото на разходката), да се полюбувате на гледката и да попиете от магията, която носи това мястото.
Пещера „Проходна“
Тръгваме към с. Карлуково и към втората ни спирка – пещера „Проходна“, която е на около 10-15 минути път с кола. Пещерата е по-известна под името Очите на Бога. Разположена е в началото на с. Карлуково. Пред нея има огромен паркинг, където можете да оставите колата. В пещерата е доста хладно, влажно и мокро, така че ви съветвам да си вземете връхна дреха и да сте с удобни обувки, които не се хлъзгат.
Пещера „Проходна“ е част от Карлуковския карстов комплекс и е една от най-известните и леснодостъпни пещери в България. Освен това е и най-дългият пещерен тунел в България (дълъг 365 метра). Има 2 входа – голям и малък. Обявена е за природна забележителност през 1962 г. и е част от 100-те национални туристически обекта.
„Проходна“ често е използвана за снимачна площадка на много български и чуждестранни филмови продукции, както и за най-различни концерти, заради акустиката си. За ентусиастите на екстремните спортове и приключения – тя е една от малкото пещери в света, в които могат да се практикуват пещерни скокове с бънджи.
Национален пещерен дом
Следващата спирка е Национален пещерен дом. Той представлява хижа, кацнала на варовикова скала в местност Калето, в непосредствена близост до пещера „Проходна“. Може да стигнете както с кола (2 минути), така и пеш (10 минути ходене). Сградата е построена през 1981 година, също е част от 100-те национални туристически обекта, а погледната отгоре прилича на прилеп.
Нашата идея беше да хапнем в ресторанта, който се намира там, но за съжаление той не работеше. Въпреки това отклонението от пътя си заслужаваше, дори и само заради гледката, която се открива към долината на р. Искър и Пещера „Проходна“.
Каменните къщи в Карлуково
Предпоследната спирка от днешното пътуване са каменните къщи в с. Карлуково. До тях се стига без проблем с навигацията, като пътят от Национален пещерен дом до тях е 10 минути с кола. Намират се много близо до гара Карлуково. Пред къщичките има широко място, където може да оставите колата.
Къщичките са 2, а входът за тях е винаги широко отворен. По всяко време могат да влизат хора и да се любуват на тези приказни къщички, че дори и да поседнат на някое столче и да си починат. Въпреки ежедневния приток на хора, мястото е супер чисто, поддържано и подредено, а спокойствието, което носи това място, не може да бъде описано с думи.
Къщичките са частен имот и в тях наистина живеят хора – семейството на Андриан Йорданов – Ачо и съпругата му Петя. Те са и виновниците за почти всичко, което ще видите по пътя между Луковит и Карлуково – табели, каменни и дървени скулптури, изрисувани тунели и още. Абсолютно всичко е направено с лични средства, като тяхната цел е да превърнат родния си край в едно прекрасно място, където хората да идват с желание. Дело на Ачо е и малката езерна къщичка, която се намира в Златен парк, Луковит, а според мен и целият парк. Казвам според мен, защото доколкото разбрах от малкото информация, която има в интернет, Ачо не обича да дава интервюта, той не търси слава. Действията му са водени от искреното желание да прави добро и милее за родния си край.
Обиколката на къщичките ще ви отнеме не повече от 5-10 минути, но ще ви зареди със страхотна енергия. А ако успеете да си поговорите и с Ачо, и Петя, ще сте големи късметлии.
От Каменните къщи се открива невероятна гледка към скален феномен „Провъртеника“, друга природна забележителност в района, който се предполага, че е бил древна обсерватория в миналото.
местност „Беседката“
Вижте тази публикация в Instagram.
За финал се качваме на високо, за да се насладим за последен път на уникалната гледка на Карлуковския карстов район, преди да поемем обратно към София.
Малко преди да стигнете до Каменните къщи, в дясно ще видите табелка, която показва накъде трябва да тръгнете, за да стигнете до Беседката. Ние решихме да я оставим за финал, затова първо продължихме към Каменните къщи и след това се върнахме към нея. Карате, докъдето можете с колата, и след това имате няколко минути ходене пеш, преди пред вас да се открие тази невероятна гледка.
За ентусиастите – има и барбекю, което свободно може да използвате и да си спретнете една хубава софра. Беседката е доста голяма, така че е подходящо място и за по-голяма група
–-
Районът около Луковит и Карлуково е много богат на природни забележителности и има супер много неща, които можете да видите – скални манастири и църкви, пещери, екопътеки, каменни и скални образувания и какво ли още не. Ако имате повече време, препоръчвам да отделите дори цял уикенд, за да се разходите и опознаете тази част на България.
Аз със сигурност ще се върна отново, за да видя какво ново са сътворили Ачо и Петя и да видя какви още невероятни гледки крие Карлуковският карстов район.