Будоарна фотография – порно или арт?

В днешната статия поставям жената на пиедестал и говоря за мъжете, които я качват там. А за тези, на които не им се четат всичките ми размисли и страсти по темата, давам бързо отговор на въпроса в заглавието – АРТ! С главни букви. Точка! Сега може да гледате само „картинките”.

Вярвам, че женското тяло във всичките му форми е най-красивото нещо, създавано на тази земя! Вярвам също така, че най-голямата супер сила, която една жена може да притежава е да има самочувствие и да осъзнае веднъж завинаги, че може да покори целия свят, стига само да повярва в себе си! Примери за това в историята много, но не сме се събрали за това тук. Не мисля, че в женската голота има нещо пошло или вулгарно, а напротив. Да се чувстваш добре в кожата си, да се престрашиш да се снимаш както майка те е родила и да спреш да си задаваш въпроса „Ама какво ще кажат сега за мен родителите ми/приятелите ми/колегите/кучето/обществото…” изисква огромна сила.

Странно е, че в 21 век на голотата все още се гледа като на нещо „мръсно” или срамно. Защо този двоен стандарт? Защо да си по монокини на плаж е ОК, но да се снимаш по бельо изведнъж минава границата? Защо така наречените ни „звезди” могат да се снимат в клипове и филми по гъз, а когато една средностатистическа дама реши да се види в светлина, различна от ежедневната и да излезе от тази кутия, за която всички така разпалено говорят, настава ад на Земята и започват да хвърчат на ляво и на дясно епитети, които не би било хубаво да изписвам тук? Защо Гери-Никол и на Орхан Мурад дъщеря му могат да са пример за подражание на 10 годишни момичета, а Иванка от третия етаж, която се е снимала по бельо, веднагически се превръща в момиче на повикване?

Съгласна съм, има и много „фотографи“, които доста неуспешно се опитват да снимат будоарна фотография и именно несполучливите им опити съсипват всичко и оставят усещането, че гледаш просто скрийншот от някое порно или телевизия Планета. Аз обаче вярвам, че красотата на женското тяло наистина може да бъде представена като изкуство и тези младежи, за които говоря по-долу, са доказателство за това и успяват по един изтънчен, нежен и романтичен начин да представят жената такава, какво всеки мъж трябва да я вижда. Такава, каквато тя самата трябва да се вижда.

А сега – да започваме!

Николай Иванов

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Nikolay Ivanov (@ivanovph)

Иванов е ненадминат рибар. Цяло лято „лови“ русалки около Созопол и после цяла година ни дразни. То не бяха балерини, танцьорки, голи, облечени, вълнени пуловери, дантелено бельо, дървени маси, кожени дивани, соц апартаменти, 5-звездни хотели, руси, черни, сами, по двойки, във вода, на плаж или скали… Това момче няма спирка! Работата му е наистина уникална и показва красотата и извивките на женското тяло по прекрасен начин. Имаш стрии? Не се притеснявай! Ако Иванов ги снима, ще се превърнат в най-любимото ти нещо (не само на теб, но и на всичките му 16К последователи в Instagram). А за отношение към феновете му му давам 6+ точки.

Кое е нещото, което не ми харесва в работата му? Няма такова 🙂

Мирослав Белев

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от MIroslav Belev (@miroslavbelev)

Белев е първият акаунт за будоарна фотография, който ми направи впечатление преди доста време. Неговият начин на снимане за мен е мееееееега секси и точното определение за изкуство! Восък, цветя, плодове на всевъзможни места, детайли, детайли и пак детайли. Нещото, което не ми харесва в него е малко по-грубоватото му отношение. Той е от хората, които ако не сте 90/60/90, няма как да се вредите за фотосесия при него. В което по принцип няма нищо лошо – той е разбрал в какво е най-добър и кое му доставя най-голямо удоволствие и се придържаш към него, но все пак….

Алекс Манчев

Докато фотографиите на Мирослав Белев са ми повече секси /но не вулгарни!/, фотографиите на Манчев са ми меееега нежни. Не случайно той събира всичките си произведения в проект, наречен The Freedom project или в превод “Проект свобода”. Мисля, че името говори само за себе си, каква е идеята му и описва с 2 думи цялата визия за будоарната фотография такава, каквато аз я виждам, а надявам се и вие. Ходила съм на няколко изложби на Манчев и да видиш това изкуство на огромен принт е много яко!

Нещото което не харесвам в него – много често му блокират профилите и само скита по света /но поне е за добро/.

Update: за съжаление през 2020 година Алекс ни напусна, докато чакаше да му бъде направен бъбречна трансплантация в Санкт Петербург. Липсваш, Манчев!

Dan Hecho

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Dan Hecho (@dan_hecho)

На този профил се натъкнах преди време, като дори и аз не знам откъде. Dan Hecho е украинец, а неговият начин на снимане и обработка на снимките е доста отличителен и нямам как да го объркате. Снимките му са в пастелени цветове, воали, шифон и грациозни женски пози. За наша гордост има няколко българки, снимали с него. Доста често прави workshop-и и учи други фотографи на тънкостите на будоарната фотография.

Нещото, което не харесвам в него – при някои от снимките обработката е прекалено голяма и приличат повече на картинки, отколкото на снимки. Но все пак са мега яки!

–––––

Та, да, по този начин виждам аз будоарната фотография и красотата на женското тяло. Надявам се да се появят все повече фотографи, които налагат това виждане, а не общоприетото. И също така се надявам обществото да стане по либерално към голотата. Заради новите правила на Facebook и Instagram профилите в социалните мрежи на хората, за които говоря в тази статия често са блокирани, затова хубаво ги разгледайте, защото не е ясно кога ще имате отново тази възможност.