Доскоро свързвах Белоградчик единствено с крепостта и намиращите се в района пещери. Докато не ми се наложи да прекарам цял уикенд тук.
Както всеки път, преди да отида на ново място, претърсвам нета за неща, които могат да се видят и пратя там. Интересното е, че за Белоградчик не успях да открия нищо. Всички статии бяха на тема “забележителности ОКОЛО Белоградчик” или “забележителности В РАЙОНА НА Белоградчик”, но на мен ми трябваха неща за правене В самия град. Е, когато не откриваш нещо, го създаваш сам.
Един ден в Белоградчик – забележителности и неща за правене
Изброените по-долу забележителности и неща за правене са достатъчно, за да уплътните един цял ден. Със сигурност ще ви е нужна поне една нощувка в града, особено ако идвате от София (пътят дотук е около 3 часа). Разбира се, препоръчвам, ако имате възможност, да останете повече време, да речем цял уикенд, тъй като в района има доста какво да се види.
Но за целта на днешната статия ще приемем, че разполагате само с ден. А ето и с какви занимания може да го уплътните.
Посещение на манастир “Света Троица”
Първото предложение не е точно в града, но ще ми простите, защото гледките, които сe откриват от него и по пътя към него, не са за изпускане.
Манастирът се намира на 12 километра от Белоградчик. Много е малък, доизграждането му все още продължава и в момента, но си заслужава да му обърнете внимание.
За да стигнете до него, първо трябва да стигнете до с.Боровица. Оттук имате 2 опции – да оставите колата на центъра на селото, откъдето тръгва и пътеката към манастира, или да продължите нагоре с колата. Пътят до там е черен, затова препоръчвам да изберете вариант 1. Пътеката е кратка – 2 километра, и се минава бързо. На места е стръмна, но никак не е неприятна. През половината от времето вървите на открито, през останалата половина – през горичка.
Има две места, на които е важно да не объркате пътя (снимките по-долу), като и двете са доста в началото на самата пътека. Важно е да държите лявата страна през целия път.
Църквичката, която е част от манастира, е известна като Червената църква и е построена през 1866 година (което е видимо и на самата фасада на църквата). Преди тук се е намирала друга църква, върху чийто основи е изградена сегашната, като стенописите, иконите и дървения олтар са запазени.
От манастира се открива страхотна гледка към скалата “Боров камък”, до която също може да продължите пеш за още около километър.
Fun fact: село Боровица е кръстено на скалата “Боров камък”, тъй като преди селото се е намирало тук, където сега е манастирът.
Pro tip: докато сте в с. Боровица, не пропускайте да се отбиете и през кравеферма и мандра “Боровица” и да опитате от невероятните им кашкавали с боровинка, бъз или орехи, киселото мляко, кашкавалената извара, маслото. Абе, опитайте всичко. Гарантирам ви за вкуса и качеството.
Сафари с джипове
Белоградчишките скали далеч не са само скалите около крепостта и това, което се вижда от града. Те са цяла система скални групи, която се разпростират на 30 километра около Белоградчик. А най-добрият начин да ги видите всички, е като се запишете на джип сафари.
Ще останете изумени не само от уникалната природа в района, но и от невероятните форми, които тя милиони години е извайвала в скалите. Ще видите множество образувания с форми на хора и всякакви животни, които няма как да видите по друг начин. Най-известните от тях са Петелът, Гущерът, Влюбените, Слонската глава, Маймуната, Ученичката, Мечката, Адам и Ева, Конникът и Мадоната. Но още по-интересното е, че почти всяка скала е свързана с различна легенда, която също ще ви бъде разказана по много увлекателен и интересен начин от водачите.
Джиповете са 7-местни, продължителността на сафарито е около час и 30, като се спира на доста места за снимки. Не се притеснявайте, ако не сте фенове на екстремните преживявания. Да, теренът е пресечен, все пак говорим за оф-роуд и има доза адреналин, но шофьорите са изключително внимателни и съобразителни. Кога друг път ще имате възможност да преоткриете Белоградчик по този начин?
Разгледайте електрическите табла по улица “Княз Борис I”
Знаете, че съм огромен фен на съвременното и уличното изкуство, а разходката от квартирката ни до центъра на града бе радост за окото. Мед ми капеше на душата, като виждах трансформацията на скучните електрически табла по ул. “Княз Борис I”.
Улицата започва от центъра на града и стига чак до крепостта, а от двете ѝ страни може да видите десетки рисунки на всякаква тематика – природни картини, хора, животни. Излишно е да казвам какво настроение носи това и как променя облика на града. Проектът е по програма за превенция на асоциалното поведение и противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в община Белоградчик, а красивите рисунки за дело на Теодора Обретенова.
Три невероятни гледки
Трудно би било на човешкото око да обхване цялата красота, която обгражда града, но има няколко места, които биха ви помогнали да добиете макар и бегла представа защо северозападът няма равен по красота и които за нищо на света не трябва да подминавате.
@ikirkova Опознай родината, за да в обикнеш. ❤️ #bulgaria #красивабългария #българскитикток #viraltiktok #foryoupage ♬ Glimpse (Slowed + Reverb) – Gabriel Albuquerqüe
Започваме с две панорамни гледки, точните локации на които може да откриете тук и тук. Преживяването мога да определя по следния начин – терапия в зелено. Накъдето и да погледнете, пред вас ще се разкрие красотата на белоградчишките скали и Стара планина. Ние бяхме тук привечер, при доста мрачно време, но този факт дори и малко не попречи на това да останем без думи. Мога само да си представя каква би била гледката при ясно време.
Pro tip: и двете панорамни гледки са страхотна опция за гледане на залеза.
Третото ми предложение (точна локация тук) е мястото, от което се открива може би най-красивата гледка към едно от най-известните скално образувания тук – Ученичката. Тук се намира и надписът “Белоградчик”, на който може да си направите снимки и да запечатате малка част от красотата, откриваща се зад него. Може също така и да се разходите надолу към местност Панаирището, за да разгледате скалните образувания от друг ъгъл.
Fun fact: Панаирището е мястото, откъдето излизат балоните с горещ въздух, така че, ако сте достатъчно ранобудни, може дори да видите някой от тях.
Pro tip: ако тръгнете по пътеката, която се пада в дясно от надписа “Белоградчик”, ще стигнете до летния театър “Гъбите”, скрит сред скали и дървета. Театърът е построен през 1956 година, но за съжаление в момента не е действащ. Въпреки това може да седнете на някоя от 1 000-те скамейки, да се полюбувате на гледката и да се насладите на песента на птиците и звуците на природата.
Телевизионната кула
Най-вероятно ще ви изненадам с това предложения. Включвам кулата не само заради спиращата дъха гледка, откриваща се от хълма, но и заради невероятната ѝ история.
Кулата е с огромно значение не само за Северозапада, но и за цяла България. Висока е 138 м и е петата по височина в България. Колкото и да ми се иска, не бих могла да ви преразкажа дори и малка част от историята ѝ така, както ни я разказа на нас инж. Иван Трифонов. Попитайте за него в града и съм сигурна, че той на драго сърце ще ви доведе тук и ще ви разкаже истории, от които ще останете без думи.
До кулата може да стигнете с кола по доста тесен и криволичещ път. Съветвам ви да оставите колата до самата кула и да тръгнете пеш към върха на хълма, за да видите и гледката, която се открива оттук. Изкачването е кратко, около 400-500 метра, но стръмно. А стигнете ли веднъж най-високата точка, нищо вече няма да има значение.
Гледката е меко казано изумителна. Ние я видяхме през деня, но съм сигурна, че ще е не по-малко прекрасна и през нощта. Оттук може да видите целия Белоградчик от високо, почти целия скален масив, река Дунав, а при ясно време дори Сърбия и Румъния.
Pro tip: мястото е страхотно за гледане на залеза.
Вижте тази публикация в Instagram.
Хапнете вкусно “При Иван”
Дойдете ли в Белоградчик и не седнете ли да хапнете нещо “При Иван”, защо изобщо сте идвали? Най-култовото заведение в града си заслужава всички суперлативи, които ще чуете и прочетете за него.
Иван е сърбин, което ще рече, че порциите са огромни (тук не преувеличавам), а храната – невероятно вкусна. Иван е изключително забавен и отдаден на работата си човек и всичко това е видимо и с просто око. Интериорът на заведението е доста приятен, обслужването – на ниво, а храната дори няма да коментирам – наслада за всички сетива. Препоръчвам с две ръце.
Посещение на крепост “Калето”, Белоградчишки скали
Неслучайно оставих крепостта за последно място. Не защото е по-малко красива или въздействаща от останалите предложения, а защото е нещо, което със сигурност вече сте виждали или най-малкото за което вече сте чували.
Построена между 1 в. и 3 в., когато териториите тук са били част от Римската империя, крепостта е една от най-запазените в България. Тя е обявена за паметник на културата от национално значение и е част от Стоте национални туристически обекта. Интересното при нея е, че при построяването ѝ са използвани естествените форми на величествено издигащите се тук скали.
Fun fact: през 2011 г. Белоградчишките скали бяха номинирани за едно от Новите седем чудеса на света, но за съжаление много мъничко не им достигна, за да се класират.
За мен това бе второто посещение на крепостта, но то по нищо не може да се сравни с първото. Защо? Защото този път имаше човек, който да ни разкаже супер подробно и интересно за историята на това място.
Да си доплатите за беседа или аудио гид е нещо, което силно ви насърчавам да направите. Защото в противен случай ще може да се докоснете до много малка част от магията на това място. Невероятните гледки не са достатъчни, историята на крепостта е изключително интересна. Аз няма да ви я преразказвам, защото по този начин ще убия магията. Идете там, намерете Калин на касата и се потопете в света, които той ще разкрие пред вас. И не, да прочетете всичко в интернет преди или след това не е същото, защото тогава я няма емоцията на разказващия. Защото, когато някой го прави с кеф, си личи и е много по-различно.
–
Тази статия не е толкова за нещата, които да видите и правите в Белоградчик, колкото за хората, които за 2 дни ми показаха района в светлина, която не съм очаквала. За историите, които с плам разказваха и за огъня, който видимо гори в сърцата и душите им.
Специални благодарности към Тодор от Мандра “Боровица”, Иван от “При Иван”, заместник кмета Ангел, Калин и инж. Иван Трифонов. Вие сте причината да преоткрия Белоградчик и да го видя като райското кътче, което всъщност е.
В тази статия се опитах да предам само една малка трохичка от всичко, което видях и преживях за дните, прекарани тук. Но има още толкова много, което просто съм неспособна да предам, колкото и да ми се иска. Затова ви съветвам да отделите един уикенд на това място, да намерите хората, за които говоря, и да поискате да ви разкажат това, което разказаха и на мен. Сигурна съм, че няма да ви откажат. А и съм сигурна, че след това няма да съжалявате.
Още идеи за пътешествия по света и у нас може да видите тук.