Не мисля, че има човек, който ме познава и на когото да не съм надула главата колко прекрасен и невероятен град е Вършец. Почти сигурна съм, че от общината трябва да ми дават пари за реклама, но това е тема, която сама ще обсъдя с тях.
Вършец е райското кътче на северозапада, с невероятна история и съм горда, че съм израснала точно на това място. Не мисля, че има по-прекрасно място в България от него. Място, на което съм прекарала най-незабравимото детство.
Вършец е обявен на национален курорт през 1850 година, но историята му датира още от древността. Градчето се намира на около 100 км от София, близо 2 часа път с кола, а защо си заслужава да отделите един или дори няколко дни там ще ви разкажа сега.
Вършец и минералната вода
Вършец е най-старият балнеолечебен курорт в България. Мхм, едно от многото неща, в които сме на първо място. Градът възниква около минералните извори и историята му е тясно свързана с тях. В античността е носил името Медека, което в превод означава лечебен, именно заради доказано лечебните свойства на минералната вода. По-късно името е сменено на Врещец, което означава топла, вряща вода и в последствие става Вършец. По състав минералната вода има свои аналози в Аржентина, Еквадор и Индия.
Първата минерална баня е построена през 1910 година. Тя е също така и първата държавна баня. Изградена е по подобие на баните в Баден-Баден. Тъй като по онова време Вършец е бил любимо място на българския хайлайф (тук не си измислям), банята се оказала малка за всички желаещи да я посетят. През 1930 година е построена втора баня, наречена Новата баня. Новата баня се разпростира на над 700 кв.м. и е съобразена със стила на Старата баня. В четирите ъгъла на покрива има скулптури на малки къпещи се момченца, възседнали огромни охлюви – символи на бързото оздравяване.
Вижте тази публикация в Instagram.
В момента единствената функционираща баня е Новата банята. Помня, че като дете нямах търпение, когато мама и тати ме водеха там на вана или в басейна и как се възхищавах на мозайките и плочките.
Банското (Царското) казино
Още едно от нещата, в които сме първи е именно първото казино в България. Проектът за сградата копира казино в прочутия курорт Баден-Баден. Изграждането на казиното започва през 1920 година, но заради военни действия по онова време се забавя и официалното му освещаване е през 1924 година. Казиното носи името Царско казино, защото редовен негов посетител е бил принц Кирил, брат на цар Борис III и син на Фердинанд I.
Преди Втората световна война казиното е кипяло от светски живот. Било е посещавано от гости от цяла България и Европа, идващи по река Дунав. Имало 3 рулетки, а танци се вихрели до ранни зори във Виенския салон на казиното. Тук е бил проведен и първият конкурс Мис Вършец през 1938 година. За Мис Вършец била избрана русенка – Олга Дръндарова, защото заради патриархални нрави местните момичета не били допуснати.
Казиното се намира в парка до баните. Винаги съм казвала, че мечта ми е един ден сватбата ми да се състои именно в сградата на казиното. Предвид факта, че в момента то тъне в разруха и няма изгледи скоро това да се промени, явно ще трябва да изчакам още малко. Въпреки вида си в момента, за мен това е най-красивата сграда във Вършец и не изпускам възможността да й направя по някоя и друга снимка всеки път, когато минавам от там.
Алеята с чинарите
Алеята с чинарите е най-прочутата пешеходна улица във Вършец. Самите чинари са на повече от 100 години, като короните им образуват зелен тунел, продължаващ над километър. От двете страни на алеята е пълно с вили в стил Арт Деко, строени през 20-те и 30-те години на ХХ век. В тях са отсядали гости от цяла Европа. Интересно е, че вилите носят имена на цветя или жени – Венера, Роза, Незабравка (любимата ми), Хортензия, Трендафила.
По време на разходка там може да видите и Секвоя Гигантея, която също е на над 100 години. Височината на дървото е 23 метра, а през 1971 година е обявено за природна забележителност.
Слънчевата градина
Вижте тази публикация в Instagram.
Градинката, която се намира точно в центъра на Вършец, носи името Слънчевата градина, защото алеите й са направени под формата на слънчеви лъчи, а камъкът, от които са направени, отразява слънчевата светлина. Пролетно време градинката е пълна с разноцветни цветя. Там има и няколко детски площадки, където малчуганите могат да се забавлява на воля.
Лесопарк Вършец
Градският парк, който се разпростира на над 800 декара земя, е вторият по големина изкуствен природен парк на Балканския полуостров след Борисовата градина в София. Тук за съжаление държим второто място :D. Залесен е предимно с иглолистни дървета, а най-ценните растителни видове са секвоя, лирово дърво, кедър, дуглазка ела, ела конколорка, сребрист смърч, лиственица, гинко билоба, офика, магнолия, райска ябълка и мнооого други. В парка има футболно игрище, волейболно игрище и дори фитнес. Има много пейки и беседки, където можете да спрете и да се насладите на шума на минаващата покрай парка река.
Екопътека „Иванчова поляна“ и водопад „Райски кът“
Вижте тази публикация в Instagram.
Многобройните алеи на парка са с обща дължина около 7 км и всяка от тях води до една от най-любимите ми местности – Иванчова поляна. Тук можете да си направите пикник, барбекю или да си отдъхнете малко. Има няколко беседки и дървени шезлонги, така че става и за плаж. За Иванчова поляна има много легенди, но ще ви оставя сами да ги прочетете, тъй като тази статия ще стане много дълга.
Щом има Иванчо, няма как да няма и Марийка. Ако разходката до Иванчова полянка ви се е сторила малка, можете да продължите от там към Марийкина поляна.
Вижте тази публикация в Instagram.
Ако имате сили за още разходка, ще стигнете до малък водопад и местността „Райски кът”. Преди близо 9 години няколко приятели от Вършец – Димитър Митов, Любен Цветков, Румен Иванов и Божидар Кръстев, решават, че искат да оставят своя отпечатък и да направят един наистина райски кът. Всичко, което е там, е направено и облагородено изцяло и само от тези прекрасни хора – има дървени пейки, маси, заслони, беседки, две барбекюта, детска люлка, тоалетна, указателни табели. Те се грижат, поддържат и обновяват местността редовно, като при всяко мое посещение там винаги има по нещо ново.
Храм „Св. Георги Победоносец”
Храмът е построен през 1906 година и също е обявен за паметник на културата заради уникалния си иконостас и полилеи, произведени в Йерусалим и Цариград. Преди няколко години храмът беше обновен, реставриран и изографисан.
–––
Мисля да спра дотук. Не че нямам какво още да ви кажа. Мога да продължавам за говоря за Вършец с дни, но просто статията наистина стана много голяма.
Ако решите да прекарате повече време в града, можете да посетите и градската галерия, общинския музей, местност Водопада в Заножене (квартал на Вършец), местност Зелени дел, местност Бялата вода, Клисурски манастир „Св. Св. Кирил и Методий”, Тодорени Кукли, връх Ком и още много, и много.
Като за финал искам да завърша с няколко думи на поетесата Дора Габе за Вършец:
„…Бих се връщала всяка година през септември там, когато лятото не си е отишло и есента не бърза. Тогава цъфтят всички закъснели цветя, гроздето го носят в кошници, брулят орехите, а водата в банята изглежда двойна, кристална и изобилна.”