Първоначално мислех да напиша цяла статия за екскурзията ни до Истанбул, но прецених, че „Света София“ (Hagia Sophia) заслужава едно специално място в отделен пост. Определено мога да кажа, че нещото, което ме впечатли най-много беше именно тя. Музеят (точно така – нито джамия, нито църква в момента) съчетава по уникален начин 2 религии.
Нека започнем отначало. Това ще е история за една невъзможна любов и защо заради една българка “Света София” е превърната от джамия в музей.
Сградата е построена като църква през 360 година. Такава е до превземането на Канстантинопол (тогавашното име на Истанбул) от османската империя през 1453 година. Тъй като османците смятали, че в „Света София“ се съхраняват много съкровища, тя става обект на набези и разграбвания. Когато тогавашният султан Мехмед II влиза в църквата, решава, че тя незабавно трябва да бъде превърната в джамия. Един от придружаващите го духовници се качва на амвона и започва да чете Джихада. В последствие църквата е обновена и се превръща не просто в джамия, а в една от главните джамии в Истанбул. В този си вид „Света София“ просъществува до 1934 година, когато е обявена за музей от Мустафа Кемал.
Предполагам всички знаете кой е Мустафа Кемал, наричан още Ататюрк или Баща на нацията, защото извежда Турция от феодализма и религиозния фанатизъм и успява да я превърне в една модерна държава. Но къде в цялата история се намесва любовта? Малцина знаят, че той е живял у нас година и половина и именно тук среща любовта на живота си – българка на име Димитрина Ковачева.
Мустафа Кемал не бил като останалите турци. Той бил образован, висок и красив. Няколко години живял във Франция, откъдето прихваща европейския маниер и дипломация. През 1913 година той пристига като военен аташе в България и се настанява в хотел „България“. Няколко дни по-късно приятелите му го съветват да се настани в друг, по-нов хотел – „Сплендид“. Веднъж, докато играел в казиното на хотела, той се запознава с хубава девойка – Димитрина Ковачева или както той на галено я нарича – Мити, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев. Това било любов от пръв поглед. За него Мити била образец на съвременна жена, съчетаваща висок морал и уважение към традициите.
На новогодишен бал в двореца той се появява пременен в красива униформа на еничарин, изписана от музей в Истанбул специално за случая. Решава да покани Мити на танц, а всички хора в залата се отдръпват настрани, за да се порадват на танцуващата двойка.
Двамата много се обичали. Но, винаги има едно но. Пред любовта им имало много пречки. Той бил с 11 години по-възрастен от нея, а имало и много политически причини да не бъдат заедно. Въпреки това Кемал Ататюрк се престрашава да поиска ръката на Мити от генерал Ковачев. Докато двамата дълго разговаряли на по чаша кафе, установили, че по време на Балканската война са били противници от двете страни на фронта. Двамата стигат до извода колко безсмислена е войната. Тази мисъл на Ататюрк по-нататък минава като червена нишка през целия му живот.
Генерал Ковачев не можел да се раздели с любимата си дъщеря. Той изразява притесненията си пред Кемал Ататюрк, че Мити няма да понесе условностите на друга религия. Мустафа Кемал си тръгва огорчен, но продължава да се вижда тайно с нея. Заради политически причини и събития Ататюрк е принуден да се върне отново в Турция. Един ден, твърдо решен да поиска за втори път ръката на Мити, той се връща отново в България. Генерал Ковачев обаче е непреклонен и отново отказва, като дори принуждава Мити да се сгоди за инженер от Русе. Тя се подчинява на баща си, връща пръстена на Кемал и се разделя с него. Но Димитрина и Кемал никога не спират да се обичат.
Това е само малка част от историята на двамата влюбени, която продължава дълго след раздялата им – до сетния им час. Реших да не ви отегчавам с цялата история, а да спомена само това, което е важно за тази статия. Ако искате да я прочетете цялата, можете да потърсите в Гугъл – просто напишете Кемал Ататюрк и Димитрина и ще ви излязат хиляди резултати.
До тук добре, но сигурно се питате какво общо има всичко това със „ Света София“? Малко известен факт е, че отказът на генерал Ковачев да даде дъщеря си за жена на Ататюрк с думите, че тя няма да понесе условностите на другата религия, повлияват много силно върху отношението на Ататюрк към турската религията. Тези думи и раздялата му с Мити са причина той да въведе забрана на фереджетата в Турция, прави реформа за коренна промяна на позицията на жените в обществото, приемане на латинската азбука и не на последно място – обявява джамията „Света София“ за музей. Той нарежда проучване на православните фрески в храма, които за щастие не били унищожени, а просто замазани. Няколко фрески за разкрити, но са запазени и ислямските промени.
Да ви призная, мисля че това беше първият път, в който влизам в джамия и много ми хареса, че всичко беше автентично. Дори в момента текат реставрации и имаш чувството, че си се върнал назад във времето. Вътре не е лъскаво и изрядно, както сме свикнали да е в повечето известни забележителности. Напротив – по стените, по тавана, по куполите – навсякъде има паднала мазилка и изтрити елементи и именно това оставя чувството на автентичност.
От времето, по което сградата е функционирала като църква, са открити икони на Исус Христос, Богородица, свети Архангел Михайл и други светии. На една от стените до входа има отпечатък, за които се твърди, че е на Света Богородица. От османския период пък са съхранени олтар, амвон, тронът на султана и два огромни свещника.
Освен всичко сградата на „Света София“ е най-стабилната сграда в Истанбул. Както знаете, този район е силно сеизмичен. През всичките тези години и след множество земетресения сградата остава непокътната. Тя е определяна като едно от архитектурните чудеса на Константинопол. Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя са построени по неин план.
Има спекулации, че „Света София“ може да бъде превърната отново в джамия, заради решение на Държавния съвет на Турция. Съгласно това решение „джамията не може да бъде използвана по различен начин от същинската й функция“. Промяна на статута й отново на джамия означава, че туристи от всякакви вероизповедания ще могат да влизат в нея безплатно. „Света София“ е определяна като „касичката“ на Истанбул. Дневно е посещавана от хиляди туристи, а входната такса е близо 12 евро. Освен това сградата е определяна като Осмото чудо на света и е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. За да бъде променен статусът й, трябва да бъде получено одобрение и от ЮНЕСКО.
Мястото наистина е уникално! Влизаш и оставаш без дъх. Връхлитат те хиляди емоции – ярост и благодарност едновременно. Ярост към времената, които са били преди, и жестокостта на османската империя, и благодарност към една личност, която тотално преобръща идеологията на цял един народ и държава. Ататюрк посвещава по-голямата част от живота си на това да докаже на генерал Ковачев, че Турция може да бъде като западните държави и мисля, че го постига. Със сигурност той ще остане една от най-емблематичните личности в историята на Република Турция. Ако имате път към Истанбул, задължително отделете поне час от времето си, за да разгледате „Света София“. Сигурна съм, че няма да останете разочаровани.