“В София за уикенда” е рубрика, в която ви споделям идеи за разходка около София, за които дори не ви е необходима винетка, защото не излизаме извън пределите на града. Вече ви заведох до Симеоновските езера, Боянската църква, Боянското езеро, Драгалевския манастир, Алековите водопади, а сега е ред на новото ни пътешествие. Отправяме се към Златните мостове и хижа „Планинарска песен“.
Непосредствено до хижа Планинарска песен има още две хижи – „Боерица“ и „Борова гора“, както и един хотел – „Боерица“ (по името на хижата).
От Златните мостове до хижа „Планинарска песен“
Как да стигнете дотук?
Началната точка на нашето пътешествие са Златните мостове. Дотук може да стигнете или с кола, или с автобус 61 – спирката е Златните мостове. Точната локация, откъдето започва пътеката, може да намерите тук.
Ако сте с кола, има доста места около пътя, където може да я оставите. Мисля, че дори има и паркинг в близост до началото на пътеката.
Ако сте с автобус, той ви спира малко по-надолу от началната точка – срещу бар „Горски кантон“. За да стигнете началната точка, или трябва да повървите още малко нагоре по шосето, което прави завой наляво, или да тръгнете по пътеката през гората, която се намира точно зад бара. Ако изберете горската пътека, то след това се оглеждайте за началната точка на ваше дясно.
Колко време ще ви отнеме цялата разходка?
Два часа ще са напълно достатъчни, за да се качите до хижата и да се върнете обратно. Един час е изкачването и един час е слизането. В това време съм сложила и няколко кратки почивки, но не и време за обяд. Ако решите да хапнете горе или някъде около Златните мостове, то може да си сложите още 30-60 минути.
Разходката в подробности
Както споменах по-горе – началото на нашето пътешествие започва от Златните мостове. Точната локация е тук. По-долу ще намерите видео, което в подробности показва целия преход.
Оттук тръгват доста пътеки. Пътят за нашата е по баирчето с жълтия парапет. Следваме табелите към хижа Кумата и бяло-синьо-бяло маркировката.
Разходката ни започва с 10 минути стръмно изкачване нагоре – в началото по-леко и по черен път, а след това по-стръмно по дървени стълби. От лявата ви страна минава каменната река и през целия път ще чувате успокояващото шумоленето на водата, течаща под нея.
След като изкачите стълбите, ще минете през 2 дървени мостчета, а малко след тях е първото място, на което е възможно да объркате пътя. Тук пътят се разклонява, като за съжаление указателни табели както тук, така и по-нагоре по пътеката няма. Затова трябва да сте по-внимателни и да следите маркировката. Посоката, която трябва да следвате от първото разклонение, е на ляво. Във видеото подробно показвам всички места, на които е възможно да се объркате.
Оттук за около 30 минути сте само нагоре и направо по постоянен стръмен наклон. Въпреки наклона, пътеката не е изключително трудна. Не бих казала, че е лесна, но не е трудна. Хубавото е, че е изцяло на сянка, което я прави перфектна за горещите летни дни. Пътеката е доста широка, така че наличието на други хора не е проблем.
След това изказване от 30 минути ще достигнете до второто място, на което е възможно да объркате пътя или иначе казано – до второто разклонение, което не трябва да пропускате. Разклонението е в близост до каменна чешма (тя ще ви е от лявата страна), като за съжаление тук отново няма указателни табели. За повече информация вижте видеото по-долу. Разклонът е голям и видим, така че няма как да го пропуснете. Оттук сте отново наляво и тук вече спирате да следваме бяло-синьо-бяло маркировката.
След разклона пътеката става почти равна и много приятна. Ще минете около един трафопост (пада ви се отдясно), като на места ще видите и маркировка бяло-черно, която трябва да следвате, но за много кратко. След 5-10 минути пътят, по който вървите, прави рязък десен завой. Това е мястото, на което е последното ни, трето отклонение.
Тук цепите директно през гората, направо, а не надясно по пътеката. (Предполагам, но не съм сигурна, че ако продължите по пътеката, ще излезете на шосето, което води до хотел „Боерица“. Ако съм права, то трябва да завиете наляво, след като излезете на пътя). Тъй като сте почти до крайната дестинация, до която може да се стигне и с кола по асфалтиран път, вече ще започнете да чувате шум от коли и хора. След 2-3 минути изкачване през гората ще видите сградата на хотел „Боерица“ пред вас.
Pro tip: тук има чешма, където може да си сипете вода.
Подминавате хотел „Боерица“, съвсем близо до него е хижа „Борова гора“, подминавате и нея (а ако решите, може и тук да останете) и малко след нея, леко вляво, се пада и нашата крайна точка – хижа „Планинарска песен“. И двете хижи, и хотела работеха, когато минах аз, като и на трите места има доста пейки, шезлонги, маси където може да седнете да си починете или да хапнете нещо.
Pro tip: малко след хижа „Планинарска песен“ се намира хижа „Боерица“, която аз пропуснах, защото си мислех, че хижа и хотел „Боерица“ са едно и също нещо. По снимките, които гледах след това, хижа „Боерица“ е доста приятна, така че не повтаряйте моята грешка.
Оттук имате две опции за връщането към Златните мостове – да се върнете по същия път или по друг, започващ от хижа „Планинарска песен“. Аз ви препоръчвам втория, защото пътеката е изключително живописна и лично на мен тя ми хареса 300 пъти повече от пътеката, по която дойдох.
Пътеката за връщане е в левия края на хижа “ Планинарска песен“, ако сте с лице към нея. Вижте видеото по-долу, където показвам посоката. Има табела, оказваща посоката, която нас ни интересува – Златни мостове. В началото на пътеката има 2-3 стъпала, по които трябва да слезете. Малко след това, около 3-4 минути ходене, ще стигнете до една невероятна панорамна гледка към София. Дотук на места се забелязва бяло-черно маркировка. След панорамната гледка по пътеката няма маркировка и табели, такива се появяват малко преди края ѝ, но няма как да се объркате по пътя, защото той продължава само надолу.
По пътя ви ще преминете покрай една чешмичка, където може да си сипете вода, а после и през едно дървено мостче. Когато аз минавах, мостчето беше счупено, но беше направена пътечка под него, по която може да преминете с малко повече внимание.
Pro tip: препоръчам да сте с планинарски обувки.
Пътеката надолу на места е доста стръмна, като е доста тясна и камениста. Покрита е с изпадали игличлки и шишарки от дърветата, така че бъдете изключително внимателни, защото на места в възможно да се хлъзнете.
След 10-тина минути ще стигнете до първото разклонение, като тук има указателна табела, така че няма как да го пропуснете или да се объркате. Оттук тръгвате по лявата пътека. След 15 минути следва още едно разклонение, отново с указателна табела и отново трябва да тръгнете по лявата пътека. Оттук, ако погледнете направо, би трябвало да виждате заградено с ограда пространство. Няколко крачки след него стигате и до последното разклонение. Тук пътят се разделя на три – наляво, направо и надясно.
Направо пред вас ще видите голяма сграда с невероятно красив двор. Това е хотел „Елица“. Хотелът все още не е действащ, но на мен ми се стори много приятен и определено ми привлече вниманието. Нашата посока е наляво, но може да продължите за мъничко направо към хотела, за да го разгледате или да си починете/похапнете.
След хотел „Елица“ имате още 5 минути слизане по доста стръмен наклон, а пътят ще ви изведе на асфалтирано шосе. Леко вляво ще видите дървена ограда – вашият път е зад нея. Няколко метра след оградата ще излезете на голяма поляна, пълна с барбекюта, беседки, пейки и маси. Тук може да си починете под някоя дебела сянка и да си направите нещо за хапване или да се насочите директно към колата/автобусната спирка.
От голямата поляна сте само надолу по шосето, докато стигнете до началната точка, откъдето тръгнахме. Ще минете покрай доста хижи и заведения, където може да се разхладите със студена бира или вкусен сладолед.
View this post on Instagram
—
Този преход не е от най-лесните, но не бих казала и че е много труден. Хубавото е, че е изцяло на сянка, което го прави перфектен за през лятото. А наличието не на една, а на цели 3 хижи и един хотел ви гарантира, че поне едно от местата ще ви хареса. На 100% препоръчвам връщането ви да не е по пътеката, по която дойдохте, защото е уникално красива и спокойна.
Не пропускайте да разгледате и останалите предложения от рубриката Weekend getaway за още интересни идеи.