Не, не се казвам Freckles. Freckles на английски означава лунички, аз съм просто Ивелина или както ме наричат приятелите ми Ивелина-Лина, Ив, Кирки, Тише, Шуши, Детелина, Ивенти, Ивентина и всички производни на Ивето (без Ива!). Защо избрах точно това име, коя съм аз, какво можете да намерите в този блог и какво да очаквате от мен ще ви разкажа в следващите редове.
Като един типичен представител на зодия Близнаци ще ви разкрия биполярното си разстройство, като направя едно кратко (или не чак толкова) интервю сама със себе си.
– Коя си ти и за какво мечтаеш?
– Аз съм едно съвсем обикновено момиче, наближаващо трийсетте. Като всеки нормален човек (в скоби слагам жена, тъй като ние сме по-различни хора J) на моите години (тук пак отварям скоба – надявам се и при други хора да е така) един ден те удря кризата на трийсетака, нямаш идея какво се случва с живота ти, не те кефи мястото на което си и най-важното – нямаш идея какво искаш да правиш с живота си. Знаеш само, че искаш голямата промяна и искаш тя да дойде сега, ако може веднага. Искаш най-накрая да намериш смисъла на живота си, нещото, за което си пратен на този свят, абе причина да ставаш сутрин, ако щеш.
Преди може би около 2 години ме осени идеята, че не харесвам живота си такъв, какъвто беше, и трябва да намеря заветния смисъл. И се почна едно търсене…. Ама как да го намериш бе, жена, като хич си нямаш идея с какво искаш да се занимаваш?! Първата крачка, разбира се, е смяната на работата. Не крия, че предната ми работа определено не ми даваше това, от което имах нужда. И в прекия, и в преносния смисъл. Близо 4 години на едно работно място, без възможност за развитие за млад човек като мен по онова време определено не беше ОК. И то взе, че стана! Новата работи изникна съвсем случайно като намерена двулевка на пътя, която само чака да се наведеш и да я вземеш. И то каква работа – организатор на събития! УАУ! Единствената работа, за която съм мечтала в съзнателния си живот (визирам над 20, преди това не знам колко е бил съзнателен). Малко преди да започна на новото място в мен се зараждаше малкото семенце на идеята, че новият, модерен свят на Digital, ми е интересен и искам да се насоча към тази среда, но това предложение не беше за изпускане. Все пак това беше мечтаната работа.
Да, ама не. Всичко започна прекрасно – с много хъс, много позитивна енергия, много идеи и много желание да докажа на другите и на себе си, че е възможно да намериш нещото, с което ти е кеф да се занимаваш. И така първите 2 месеца. Идеите започнаха да намаляват, никой не ме взимаше на сериозно, редовният отговор бе „Да, да, пратете ни по мейл информацията и ще се свържем с Вас“. Как мислите, дали се свързваха? Казах си спокойно, лятото, като започне сезонът, нещата ще се променят. Да, ама пак не. Попаднах за четири месеца на 500 км от близките и приятелите си в среда, в която буквално чувах как съскат змиите и лъвиците си острят ноктите на някое дърво. Толкова злоба и лицемерие на едно място не бях виждала досега. И решението бе взето – свърши ли лятото, отново сме на пазара за работна ръка. Нямаме време за губене. Дет се вика – дойдох, видях, победих, хайде сега пак да търсим работа.
И тази малката идея, за която споменах по-горе, отново започна да си проправя път. Digital, digital, digital. Реших, че може би след като я мисля вече повече от година, най-накрая й е дошло времето. Да де, ама аз нищо не знам по тази тема. Да, изчела съм много неща, изкарах няколко информативни курса, но за да мога да си платя наема и сметките, определено не стигаше. Така че пак трябваше да търся нещо различно, докато набера необходимите умения.
– Как се роди идеята за личен блог?
– Идеята за блог се появи след една екскурзия в Рим, след която исках да кажа толкова много неща на света, но нямаше къде. Facebook така или иначе никой не го гледа вече, в Instagram не мога да побера толкова голям текст и лампичката светна – защо не си направиш блог? И така, следващата седмица беше решено – ще правя блог! Започнах research-а в Google как аджаба се прави блог – хостинги, домейни, темплейти, content календари, wordpress, blogger… Whaaaaat?! След няколко дни четене на хиляди материали в нета бях почти готова – имах идея за име, визия, домейн, от къде да се сдобия с хостинг, за какво, колко и как ще пиша. Tака се роди моето второ бебе! Казвам второ, тъй като първото е един рижаво-бял дебел котарак, който открадна сърцето ми от деня, в който го видя. А бебе, защото той си е моето бебче, не случайно се обръщам към него с „маменце“ и „майче“.
Идеята на този блог не е да бъде четен от 5 000+ хора дневно/седмично, но супер, ако стане така! Идеята е, че това е мястото, на което мога да кажа всичко, което някога съм искала и не е имало къде или пък на кого. Идеята е да споделям полезно съдържание, нова информация и дори да ме четат само най-близките хора от обкръжението ми, аз пак ще съм доволна. Tози блог ще е моето малко трамплинче, което да ми даде този така чакан отскок. Един ден ще отида с него при новите ми работодатели, ще го метна на бюрото и ще кажа – „Хора, вижте ме, вижте какво направих сама! Може и да не съм учила за това, но имам хъс и желание, ставам и лягам с тази идея и знам, че това е нещото, с което искам да се занимавам. Аз съм Вашият човек! Дайте да подписваме договор“.
Този блог, привидно безполезен и един от много за моите приятели, за мен е начин да се науча на много неща, които несъмнено ще са ми полезни за в бъдеще. Ще бъде и едно голямо предизвикателство за мен – за да мога да споделям регулярно яко и полезно съдържание, ще е стимул за мен да търся, да пътувам и да имам какво да кажа на света. Ще бъде поредното доказателство, че няма нещо, което да не мога да направя сама. Ако пък не, ще бъде нещо като мой не толкова таен дневник.
Наскоро прочетох една мисъл, която ме вдъхнови още повече – „Sometimes it takes 10 years to get that 1 year that will change your life“. Вярвам, че моите 10 години текат и тази една е много близо.
– А името?
– Като малка имах много лунички и често хората ме наричаха Луничка (Freckles). С времето тези така омразни за мен неща по лицето ми започнаха да изчезват, а мен започна да ме хваща носталгията. Та, може би това име е някаква носталгия към детството и едно напомняне да внимавам какво си пожелавам, защото може да се сбъдне.
– Какво да очакваме да намерим тук?
– Тук ще намерите полезна информация за пътувания, tips and tricks, яки места, още по-яки събития, които трябва да посетите, начини да помагате на околните и на средата, в която живеете. Абе от пиле млЕко, както казваме по нашия край (да живее северозападът!). Всичко, което ме вълнува, но направено така, че не просто да ви разказвам за себе си, мечтите и желанията си, а така, че да можете да извлечете нещо полезно за себе си, да научите нови неща, които дай Боже биха ви помогнали да станете по-добър и по-отговорен човек не само към себе си, но и към обществото. Тук ще е комбинацията от полезното и приятното.
Блогът ще е разделен на няколко категории, всяка посветена на различна тема:
- The Explorer – тук ще ви разказвам за перипетите си в България и чужбина. Ще има много tips and tricks и яки must visit места, какво да правите и още по-важното – какво да не правите;
- I volunteer – тук ще можете да намерите информация за това как да сте полезни на себе си, приятелите си, съседа Пешо от третия етаж, планетата Земя, Марс, галактиката, абе, схванахте идеята;
- Gastro – инфо за вкусна храна, силни коктейли, най-инстаграмабъл заведенията по света и у нас (това май ще е една от любимите ми категории);
- Good to know – това вече е категорията „от пиле млЕко“ – полезна информация за всички теми, различни от горните.
Едно нещо със сигурност не търсете тука – статии за мода и грим. Казано от човек, който навремето твърдо беше решил да става гримьор, не звучи сериозно, но това е тема на друг разговор. Няма да намерите информация за моите Топ 3 продукти за месеца или защо мицеларната вода на тази фирма е много по-добра от мицеларната вода на другата фирма. Не, за тези неща има много други места, но не и това (тук чак стана с рима :D).
Та, май е това. Наистина се надявам този блог да се превърне в място, където да намирате интересна информация, която да ви кара да се връщате отново и отново.
П.С. Само да уточня – нямам биполярно разстройство J
П.С. Искам предварително да благодаря на тези 3-4 приятели, които знам, че ще четат всяка статия. Love you guys :*