Тук ще започна от далеч.
Като малка много обичах да гледам Animal Planet. Това беше една от любимите ми телевизии. Любимото ми предаване беше Animal cops – предаване, в което специално звено от американската полиция – ASPCA (American Society for the Prevention of Cruelty to Animals), се бори срещу насилието над животни. Имаше такова за различните градове – Маями, Хюстън, Филаделфия и други. От тогава в мен се зароди мечтата един ден да имам свой собствен приют за животни и си казах, че като стана студент и замина на бригада в Америка, задължително ще стана доброволец. Неведомите пътища небесни ме отведоха във Варна, но така и не заминах за Америка (Лиде, сори, искаше ми се).
Един ден, докато безцелно си цъках в нета, видях, че в София е сформирана една организация – Animal Rescue Sofia, която върши нещо подобно. Организацията е създадена през 2010 година от няколко човек, твърдо решени да се борят с проблема с бездомните животни у нас, а през 2014 година основават свой собствен приют – „Фермата“. Animal Rescue Sofia се издържат изцяло от дарения, нямат бюджет от общината, държавата или от организации в чужбина. Почти всеки ден поемат случаи на прегазени, насилвани, пострадали от човека или човешката среда кучета, котки и не само. Не мога да ви опиша щастието, което изпитах, и веднага им станах фен. Редовно следях страницата, споделях постове за кучовците, на които търсят дом, пращах SMS-и и безкрайно много се радвах на тези хора.
През 2015 година беше първата ми среща с „Фермата“ на Animal Rescue Sofia, близо година след преместването ми в София. Всяка събота и неделя във „Фермата“ се организират разходки на доброволци с кучетата. Намерих си транспорт в групата им във Фейсбук и отидох сама. Беше един топъл октомврийски ден.
Когато повечето хора чуят думата приют, си представят някакво гадно, мръсно място, където в малки и тесни клетки са буквално набутани десетки кучета – мършави, гладни и болни. Да, ама не! Признавам си, че и аз отидох с не много големи очаквания и бях приятно изненадана от това, което видях. Приютът е много подреден, в клетка има по 2-3 кучета, винаги им е чистичко, винаги са нахранени. И имаше куче в инвалидна количка! Да, точно така – инвалидна количка за куче!
Първоначално ме беше малко страх, няма да крия. И нормално, вървиш си и над 200 кучета настървено джафкат по теб, все едно всеки момент ще те разкъсат. Страхът премина след първите 5 минути, когато разбрах защо всъщност те се държат така. Те знаят, че е уикенд и знаят какво следва, а именно – че ще бъдат разходени. В момента, когато се приближиш до някоя клетка, от която само до преди момент все едно някой е драл живо животно, настава мълчание и виждаш само изплезени езици, подаващи се през оградата муцуни, които искат да ги погалиш, и въртящи се опашки. Мислите си, че кучетата са глупави, но не са! Когато гледат как разхождаш друго куче, те ревнуват и искат да са на негово място. И когато това се случи, след края на разходката, си лягат спокойни в клетката и си почиват. Няма лай, само тишина. И в този момент си казах, че това ще е нещото, за което определено ще отделям част от времето си.
Имаше момент, в който бях понамалила доста посещенията във „Фермата“, тъй като много пътувах уикендите. От близо година и половина пак се завърнах с нови сили и гледам да съм редовна поне един-два пъти в месеца, като посещавам предимно неделните разходки. Да гледаш как това място се развива през годините и да си част от него е уникално. Animal Rescue Sofia не е като приютите, за които гледаме по телевизията, където кучета измират в мизерия или са пребивани до смърт. Не! За тези 4 години толкова много неща се случиха. Вече има бебешарник – големи дворчета, в който бебешоците могат да си играят на воля, докато излязат от карантина и са преминали всички тестове и ваксини. A от скоро има и нови обитатели в приюта – няколко прасета, кончета, магарета и козички и „Фермата“ е на път да превърне една своя мечта в реалност. Голяма част от земята около приюта е закупена и там ще бъде направено ранчо!
Ая, Венци, Баба Гад, Любовникът, Хъни, Хенри, Мечо, Ромео, Дюк. Линдор, Щастливка, Пролет, Огняна, Блага, Лизи, Бонд, Роки, Алю, Сърнела, Зарко, Калигула, Христина, Монти, Нерон, Мери, Дади, Грета, Нитро – това са само част от кучетата, които са все още в приюта. И да, всяко си има име, защото всяко има свой характер и индивидуалност. Ая със сигурност може да се мери с най-добрите ни лекоатлети по скок на височина. Роки не излиза никъде без някоя от хилядите си топки, които освен в клетката му, са разпръснати и навсякъде из приюта. Венци пък е много страхлив и могат да го разхождат само няколко човека, защото няма доверие на всеки (за щастие последните месеци показва огромен прогрес!). Баба Гад вече е старичка и ако тича повече, започва за замята задните крака. Хенри толкова щастливо потропва с лапички, когато дойде неговият ред за разходка. Бонд пък има опашка, навита като най-сладкото крвайче на света.
Като прекарваш време с тези животни ти се привързваш към тях, научаваш с кое как да се държиш и какъв подход да имаш, защото разходките не са само разходки. Те помагат на кучетата да се социализират и да бъдат годни за осиновяване, ако мога да се изразя по този начин. И хем ти става мъчно, когато осиновят някой от любимците ти, хем се радваш и надяваш, че отива на по-добро място. Да гледаш промяната на тези животни в реално време е неописуемо. Предполагам всички сте виждали в нета снимки тип „преди и след” на бездомни животни, които са осиновени. Еми тук не е задължително да те осиновят, за да видиш тази промяна. Ще ви го докажа с пример – прекрасния Анубис, който от скоро вече е при своето семейство, но определено извървя огромен път във „Фермамат”
Да ви призная, докато пиша тази статия съм със сълзи в очите и знаете ли за кое ми е най-тъпо? Когато някой разбере какво правя в свободното си време, редовният въпрос е „А ти какво получаваш в замяна? Плашат ли ти?“. След моя отговор „Не!“ винаги следва въпрос „Е, защо го правиш“? И в този момент искам да се изплюя в лицето на този човек (с извинение, или пък не). Не мога да повярвам колко ограничено е мисленето на по-голяма част от българите към животните. И защо не казвам хората, а българите? Защото знаете ли къде отиват нашите бездомни животни, вашите! животни, които купувате за маса пари (в приюта съм виждала всякакви породи – от пинчер до Кане корсо), докато се биете в гърдите и крещите Булгар, Булгар? В чужбина. Да, точно така – по-голям процент от бездомните животни в България се осиновяват в чужбина, тъй като ние явно сме неспособни да се грижим за друго живо същество…
Понеже много се ядосах, а не искам да превръщам тази статия в нещо негативно, ще завърша с начините, по които можете да помогнете на прекрасните хора от Animal Rescue Sofia:
- Можете да се включите в някоя от разходките събота или неделя. Гарантирам ви доста изгорени калории, много лиги по вас и зареждане с положителна емоция. Пък е добър начин и вие да се социализирате 🙂
- Приютът има и DMS кампания, в която можете да се включите, като изпратите СМС с текст DMS DOG или DMS KONE (помощ за ранчото) на кратък номер 17 777. Цената на един СМС е 1 лв., а можете и да се абонирате и всеки месец да дарявате по левче;
- Може да изпратите парички през PayPal, Epay или банков превод:
Първа Инвестиционна Банка, SWIFT: FINVBGSF,
IBAN в лева: BG07FINV91501215999954;
IBAN в евро: BG50FINV91501215999956
Титуляр: Фондация АР София
Paypal: donations@arsofia.com
Epay: КИН: 2326683315
- Ако желаете да помогнете на ранчото, можете да си закупите някоя от тениските, създадени специално за това;
- Изпратете (или донесете на място) храна, стари одеала, лекарства. Тук можете да намерите списък на всички неща от първа необходимост.
- Можете да си закупите календар за 2020 година, в който участват обитателите от „Фермата“. Четири поредни години си взимам календар и мога да ви гарантирам, че са меееееега сладки <3
- И не на последно място – можете да осиновите някое от над 200-те кучета, котки и зайчета 🙂
Хубавото е, че почти всеки път, когато съм там, идват осиновители. Хубавото е, че идват много чужденци. Хубавото е, че идват много семейства с деца. Да, хубаво е! Защото все пак има хора, които зная, че не породата определя кучето. Хубаво е, защото има хора, които помагат без да очакват нищо в замята. Защото едно куче може да ти даде само любов и вярност, нищо друго.
Adopt, don`t shop!