Много пъти съм минавала транзит през Солун и не знам защо до скоро не бях спирала там за по-дълго, но първата ни срещата бе любов от пръв поглед. Градът бързо се нареди сред малкото, които не бих имала нищо против да посещавам отново и отново. Какво да видите и правите за ден или два там, колко би ви струвало, къде да хапнете и още полезна информация споделям по-долу. Да започваме.
Колко би ви струвало
Реших, че ще е хубаво да започна да ви давам малко повече информация за пътешествията ми и по-конкретно – колко точно харча на една почивка. Тук обаче е важно да отбележа, че аз съм от хората, които когато са на почивка, не се ограничават. Хедонист съм, обичам хубавата храна и напитки и когато съм в нова държава, искам да опитам традиционните храни и напитки. Или както обичам да казвам – да си правя густо. Ако нещо ми се яде – ям, ако нещо ми се пие – пия. Ако вие сте от хората, които не държат непрекъснато да ядат в ресторанти, могат да изкарат на вечеря без чаша вино или без студен сладолед в мръсната жега, то със сигурност би ви излязло доста по-евтино.
Като цяло бих определила Солун като доста бюджетна дестинация. При мен винаги най-голяма част от бюджета отива за джобни, но тук настаняването, транспорта до там и като цяло абсолютно всичко беше доста евтино. Това е и причината да определя града като бюджетен.
Ето и малко разбивка на финансите:
- Две нощувки за двама /петък-неделя/ – 170 лева (за двама)
- Двупосочен билет за директен автобус София-Солун – 40 лева
- Такси от/до автогара – 40 лева (за двама)
- Храна и напитки – 145 евро
- Входове за забележителности – 14 евро
- Подаръци – 27 евро
Общо – 509 лева (закръглих малко цифрите), като това е сумата, която съм изхарчила само аз.
Малко полезна и интересна информация
Автобусите от София (или поне тези на Юнион Ивкони) спират на 2 места в града – ЖП гарата, която е почти в центъра, и автогара Македония. Имайте го предвид, ако решите да идвате с автобус, защото по-удобна със сигурност ще ви е ЖП гарата.
Доста е топло. Август, когато бяхме ние, температурите през деня бяха около 35 градуса, а в полунощ – 30. Жегите са и причината през деня градът да спи, а вечер да се събужда. Всички магазини, капанчета и т.н. работя до доста късно, именно заради активния нощен живот. Препоръчвам да планирате посещение на Солун през пролетта или есента, когато със сигурност ще бъде доста по-приятно.
Много е евтино. Както казах и по-горе, това да определя почивката като бюджетна е фактът, че абсолютно всичко ми се стори много, много по-евтино отколкото в София (неслучайно използвам София тук). Дрехи, обувки, улична храна, ресторанти, магазини, капанчета – дори и да обръщате еврата в лева, пак ще ви е по-евтино.
Градският транспорт не е вкаран в Google maps, което прави ориентацията маааалко по-трудна. Всичко е съсредоточено в центъра и най-вероятно няма да ви се наложи да го ползвате, но ако се наложи – може да ползвате waze.
Един ден ще ви е напълно достатъчен, за да разгледате всички основни забележителности (за тях малко по-долу), че даже и повече. Това важи, само ако не сте тук юли или август, защото тогава директно трябва да отпишете едни 4-5 часа от деня, в които да си седите в хотела на климатиче. 😀
Градът е доста арт и навсякъде e пълно с графити. На много места са просто драсканици и мацаници, но ако се вгледате малко по-сериозно, ще откриете доста красиви места. Другото нещо, което ще видите почти зад всеки ъгъл, са купички за храна и вода за бездомните животни.
Fun fact: Макар и разположен до водa, в Солун няма нито един плаж.
Забележителности
Както споменах и по-горе – според мен един пълен ден е напълно достатъчен, за да разгледате всички забележителности в Солун (ако не влизате в музеи). Всички без Акропола са разположени в централната част на града. Тук няма да влизам в много подробности, защото must visit местата са основно църкви или исторически останки и руини, а освен това ще ги откриете и във всяка друга статия. За сметка на това по-долу ще ви разкажа какво може да правите или иначе казано – задължителни активности.
Едни от култовите забележителности в Солун са Бялата кула, паметникът на Александър Велики и скулптурата с чадърите. И трите си заслужава да се видят.
В Бялата кулата дори може да влезете и да се изкачите до върха ѝ. Гледката, която се открива, е невероятна. Входът е 8 евро, като в цената е включен и аудио гид (има и на български). Ние не се разходихме много обстойно из етажите, защото влязохме в кулата почти в края на работния ѝ ден и успяхме само да се качим до горе, да се снимаме и мега набързо да разгледаме залите по пътя надолу.
Няма как посещението на която и да е било държава да мине без отбивка през някоя джамия, катедрала или църква. В нашия случай говорим за църкви, като най-известните и посещавани са Света София, Свети Димитър и Ротондата. Ротондата е с вход – 6 евро (може да си вземете и комбинират билет за 15 евро, които включва входовете за доста от забележителностите), а останалите 2 са безплатни. От триете Ротондата е най-впечатляваща (поне по мое мнение). Може да хвърлите около и на църквата Свети Пантелеймон.
Интересното е, че мен ме впечатли най-много не една от изброените по-горе църкви, а една мъничка, намираща се в близост до Ротондата – Holy Church of Panagia Dexia.
Между Ротондата и Holy Church of Panagia Dexia се намира Арката на Галилей – тя беше доста симпатична. Освен арка, има и дворец на Галилей, които беше с вход около 6-7 евро, но според мен не си заслужава да плащате тази такса, защото може да разгледате всички останки и отвън. Същото е положението и с Римския форум – огромна част може да се види и отвън, но ако трябва да препоръчам в кое от двете да влезете, то това би бил форумът.
Единствената забележителност, която не е в центъра и близо до останалите, е Акрополът. Аз не бях впечатлена особено от него, но все пак ви съветвам да се качите до там и да се разходите, особено ако сте фенове на историята.
Забележителност, която според мен не си заслужава, е площад “Аристотел”. Наистина не мога да разбера хайпа около него. Със сигурност ще минете поне един път оттук, но освен едно празно място, няма да видите друго.
Задължителни активности
На базар в Солун
В центъра на Солун има 2 базара, които си заслужава да посетите – Капани и Модиано. Внимавайте, защото контрастът между двата е огромен.
Капани е базарът, в които ще може да усетите духа и начина на живот на местните – с извадения пред магазинчетата и охладен сутрешен улов на риба и всякакви морски дарове, каците с десетки видове маслини и зехтин, прясно месо, което местните касапи расфасоват директно пред вас, домашни яйца, подправки и каквото още се сетите. Носът ви ще усети всяка миризма, което на моменти не е много приятно, но цялостното изживяване е доста яко. Тук ще откриете и всякакви магазинчета за сувенири (униииииикални), дрехи, дрънкулки, няколко заведения и други. Имайте предвид, че неделя не работи.
Модиано от друга страна ще ви върне обратно в 21 век – на закрито, модерен, лъскав, със супер кокетни магазинчета, от които може да си купите подправки, сладки неща, дрехи, зехтин и още каквото се сети. Около самия базар има и доста кокетни ресторантчета.
Разходка с корабче (безплатна)
В района между паметника на Александър Велики и Бялата кула има 3 паркирани корабчета, които на всеки 30 минути (всеки кораб е през интервал от час и 30) организират безплатни разходки по крайбрежието. Единствено консумацията е задължителна, като напитките варират между 7-15 евро. Храна няма. Корабчетата се движат от обяд до полунощ, като всяко е с различна концепция. Препоръчвам да се повозите на залез или вечер, когато корабчетата се превръщат в дискотеки на открито.
Разходка по залез по крайбрежната алея
Една от най-приятните крайбрежни алеи, на които съм била. Задължително се разходете вечер по залез, защото няма абсолютни никаква сянка по нея и през деня ще слънчасате.
Tip: ако искате разходката да е по залез, то се движете от Бялата кула към пристанището. В противен случай залезът ще ви е зад гърба.
Брънч
Като вероятно най-големия фен на брънча на света нямаше как да ида в Солун и да не брънчна някъде. Само за сведение ще кажа, че заведенията за брънч, които исках да посетя, бяха повече от забележителностите. Интериорът на заведенията е ууууникален, храната ууууникална на вид и супер вкусна, обслужването на топ ниво, а цените – по-евтини от софийските. Как да не му хареса на човек?
Разходка из Лададика
Лададика е квартал на Солун, разположен в близост до пристанището и крайбрежната алея, горе-долу до Бялата кула. Кварталът е симпатичен, да, но тук искам да ви кажа за едно по-конкретно място, където всъщност може да намерите тези кокетни цветни къщички, снимки на които ще видите, ако гугълнете името му. Ние първоначално си помислихме, че целият квартал е такъв, пък то се оказа, че е само едно малко площадче което открихме съвсем случайно първата вечер. Върнахме се отново тук и през деня и препоръчвам да го посетите и през двете части на деня. Точната локация ще намерите тук.
View this post on Instagram
Една гледка, която не е за изпускане
Ако ме следите от повече време или четете блога, знаете, че винаги в нов за мен град издирвам и споделям поне по едно място с унииииииииикална панорамна гледка. Та, няма как да се разминем и без едно тук. Точната локация ще намерите тук, а гледката – в снимката по-долу. По път ви е, ако решите да посетите Акропола. Предполагам и по залез ще е много яко, но ние успяхме да дойдем само през деня.
Къде да хапнете
Давам ви и малко предложения за заведения за хапване и пийване, а при следващото ми посещение в Солун мисля директно да ги изнеса в отделна статия. Ето кои препоръчвам:
- Παραδοσιακό (Τσιμισκή) – закуска и кафе
- Le Nouveau Café – брънч и кафе през деня
- Donkey Garden – брънч
- Fluffy Brunch – брънч
- The Caravan Cafe – брънч
- Kitchen Bar – за кафе през деня, за коктейл вечерта, за обяд/вечеря – за всичко
- Balconaki – за вечеря
- Άκρατος Οίνος (Akratos Oinos) – само и единствено за коктейли. Храната не ни хареса
- Ο Γύρος της Αριστοτέλους – гироси
- O Giros Tis Ellados – гироси
- Fregio Λευκός Πύργος – сладолед
- Bougatsa Giannis – бугаца (нещо като нашата баница)
- Trigona Elenidi и Trigona Elenidis (Κέντρο) – за десерт Тригона
—
Е, опитах се да съм кратка, но както казах по-горе – срещата ми със Солун бе любов от пръв поглед и исках да ви го представя и на вас така, за да решите да го посетите час по-скоро. Казах също, че бързо влезе в класацията на градове, в които с най-голямо удоволствие ще се връщам. Повтарям го пак за да ви напомня, в случай че ви се ходи, пък си нямате компания хихии.
Още за приключенията ми в България и чужбина ще откриете в секция The Explorer. И както винаги – ако имате питанки, препоръки или предложения, винаги може да ми пишете в Instagram или Facebook. До скоро и до нови срещи.